Проверихме следното твърдение: вярно ли е, че
Съдът на Европейския съюз е осъдил България да плати близо 1,6 млн. евро заради забавеното транспониране на правилата за екологични превозни средства?
на 20 март 2025 г. по дело C-480/23 Съдът на Европейския съюз осъди България да заплати еднократна санкция от 1 593 000 евро
Съдът на ЕС наложи глоба от близо 1,6 млн. евро на България
Люксембургските съдии санкционираха София за просрочено въвеждане на европейските правила за екологични обществени превозни средства.
Същината
Съдът на Европейския съюз глоби България с 1 593 000 евро, след като политическата нестабилност в страната забави въвеждането на европейските правила за чисти превозни средства с близо две години и половина след крайния срок през август 2021 г. София плати санкцията от държавния бюджет през май 2025 г., с което сложи край на съдебния спор, но тепърва трябва да изпълнява строгите квоти за обществени доставки до 2030 г.
Акценти
- България пропусна крайния срок от 2 август 2021 г. за въвеждане на европейските правила за чисти превозни средства.
- Българският парламент прие Директива (ЕС) 2019/1161 в националното законодателство едва на 5 януари 2024 г.
- На 20 март 2025 г. Съдът на Европейския съюз наложи на България еднократна глоба в размер на 1 593 000 евро.
- През май 2025 г. Министерският съвет одобри средства от държавния бюджет за изплащане на съдебната санкция.
Из дневника на редактора
Честите смени на правителства и блокажите в парламента не служат като правно оправдание пред Съда на ЕС при нарушаване на задължителни европейски срокове.
Кой участва
Съд на Европейския съюз
висшият съдебен орган на Европейския съюз, който решава правни спорове и следи за спазването на общностното право
цел → налага финансови санкции на държавите нарушителки, за да гарантира еднаквото прилагане на правото на ЕС
Европейска комисия
изпълнителният орган на Европейския съюз, който подготвя законодателството и следи за спазването на договорите
цел → гарантира навременното въвеждане на екологичните директиви в националните законодателства
Република България
държава членка на ЕС, задължена да хармонизира вътрешното си законодателство с европейските директиви за обществени поръчки
цел → избягва съдебни санкции в условията на чести правителствени кризи и политическа нестабилност
Накратко
Висшата съдебна инстанция на Европейския съюз постанови, че вътрешнополитическата нестабилност не освобождава държавите членки от финансови санкции при неизпълнение на екологичните директиви. С глобата от 1 593 000 евро съдебното решение потвърждава, че националните бюджети поемат преките разходи всеки път, когато вътрешни блокажи възпрепятстват общоевропейските цели за климата.
Решението засилва бюджетната дисциплина и налага ускоряване на обществените поръчки за чисти автобуси с оглед на задължителните квоти за автопарковете.
Влезлите в сила финансови санкции правят тази промяна неизбежна, тъй като оскъпяват пряко всяко последващо бавене на климатичното законодателство.
Как се разви
ЕС прие Директивата за чистите превозни средства
Европейският съюз прие Директива (ЕС) 2019/1161 за изменение на Директива 2009/33/ЕО, с която задължи публичните органи във всички държави членки да залагат минимални квоти за превозни средства с нулеви и ниски емисии при обществените поръчки. Срокът за въвеждане на разпоредбите в националните законодателства бе фиксиран до 2 август 2021 г., което постави началото на мащабно обновяване на обществения транспорт в целия съюз.
Брюксел заведе дело след продължително бездействие на София
България пропусна крайния срок през август 2021 г., без да приеме нужното законодателство, което ограничи дипломатическите ѝ възможности и предизвика бърза реакция от страна на Брюксел. През септември 2021 г. Европейската комисия започна наказателна процедура с официално уведомително писмо, а през април 2022 г. изпрати мотивирано становище с настояване за незабавни мерки. Блокиран от продължителна политическа криза, българският парламент прие промените едва на 5 януари 2024 г. – след като Комисията вече беше завела иск в Люксембург с искане за финансови санкции.
Съдът наложи еднократна глоба, която София плати
На 20 март 2025 г. Седми състав на Съда на Европейския съюз се произнесе срещу България по дело C-480/23, като наложи еднократна имуществена санкция от 1 593 000 евро за натрупаното закъснение. Магистратите отхвърлиха искането на Комисията за налагане на ежедневна периодична глоба, тъй като страната вече беше приела закона преди постановяването на решението, с което размерът на финансовата щета бе ограничен. През май 2025 г. Министерският съвет одобри средства от държавния бюджет за пълното изплащане на сумата, с което правният спор приключи за сметка на данъкоплатците.
Докъде стигна историята
Съдебният спор е окончателно приключен: решението по дело C-480/23 е изпълнено, България изплати еднократната санкция от 1,593 млн. евро, а изискванията на Директива (ЕС) 2019/1161 вече действат в националното право.
Пред София остава по-тежкото практическо предизвикателство: да покрие задължителните квоти за чист обществен транспорт за периода 2026–2030 г. и да изгради мрежата от зарядни станции за алтернативни горива съгласно Регламент (ЕС) 2023/1804.