Анализирахме следното твърдение: вярно ли е, че
Министерският съвет е одобрил правила, с които се спира индексацията за инфлация върху предварително изплатените аванси в строителството с цел защита на публичния бюджет?
На 7 октомври 2026 г. правителството прие промени, които изключват авансовите плащания от корекциите за инфлация, но окончателният текст все още предстои да бъде обнародван в „Държавен вестник“.
Кабинетът спира индексацията на авансите в строителството
Правителството промени правилата за обществените поръчки, така че строителните фирми вече няма да получават компенсации за инфлация върху предварително преведени пари.
Същината
Правителството предприе действия да защити хазната, като прекрати изплащането на инфлационни бонуси върху предварително преведените пари за обществено строителство. Реформата спира практиката компаниите да начисляват поскъпване върху получени аванси преди фактическото изпълнение на дейностите – модел, за който регионалният министър предупреди, че би струвал на бюджета около 632 млн. евро при замразените магистрални участъци. Въпреки че браншът запазва право на компенсация за активните строителни работи, задължението първо да се отработят старите аванси очертава напрегнати преговори и потенциални съдебни спорове по стратегически инфраструктурни проекти.
Акценти
- На 7 октомври 2026 г. Министерският съвет прие промени, с които спира индексацията за инфлация върху авансите в строителството.
- По изчисление на регионалния министър мярката ще спести на бюджета компенсации за приблизително 632 млн. евро.
- Според новия план строителите на магистрала „Хемус“ ще трябва да извършат строителство за размера на старите си аванси, преди да получат нови средства.
- Преразгледаната формула изчислява оскъпяването според периода на фактическото извършване на работата, а не по датата на одобрената документация.
Из дневника на редактора
Когато държавата изплаща милионни аванси години преди реалния старт на строителството, третирането на тези средства като текущи разходи залага фискални рискове, чието разплитане отнема години на юридически и административни битки.
Кой участва
Министерски съвет на Република България
Националното правителство, което определя правилата за разходване на публични средства
цел → Да пресече неоправданите държавни плащания, като същевременно гарантира напредъка по стратегическите пътни проекти
Иван Шишков и Министерство на регионалното развитие и благоустройството
Регионалният министър и ведомството, отговарящи за републиканската пътна мрежа и големите обществени строежи
цел → Да извадят авансовите плащания от формулата за индексация и да предоговорят забавените пътни проекти
Предишният кабинет на Росен Желязков (Rosen Zhelyazkov)
Правителството, което в края на 2025 г. промени методиката за компенсиране на цените
цел → Да осигури равнопоставено компенсиране на строителите, независимо от условията по авансовото им финансиране
Камара на строителите в България
Официалната браншова организация на българските строителни компании
цел → Да предпази строителния бизнес от растящите разходи, да осигури предвидимост по договорите и да предотврати спиране на строителните дейности
Изпълнители по обществени поръчки, включително строителите на магистрала „Хемус“
Частните дружества, наети да строят държавни пътища и сгради, често финансирани с ранни аванси
цел → Да запазят договорените плащания, да компенсират реалния инфлационен ръст на материалите и да осигурят оперативните си средства
Публични възложители и инфраструктурни агенции
Държавните ведомства, които възлагат поръчките, контролират изпълнението и се разплащат с фирмите
цел → Да прилагат единни правила за плащане, да защитят държавния бюджет и да обезпечат завършването на публичната инфраструктура
Накратко
Българските данъкоплатци повече няма да покриват инфлационни добавки върху авансово раздадени бюджетни средства за строителство. На 7 октомври 2026 г. правителството реши, че при оскъпяване на строителните материали фирмите ще имат право на компенсация само за реално извършените разходи по време на работата, но не и върху авансите, които вече са по банковите им сметки.
Мярката открива път към сериозни спорове и забавяния на инфраструктурни обекти, тъй като строителният бранш оспорва новите условия.
Дали изпълнителите ще приемат правилата, или ще спрат работата по ключови пътни проекти, остава неясно до официалното обнародване на постановлението и приключването на преговорите по договорите.
Как се разви
Държавата въвежда методика за компенсация на инфлацията при строителните договори
След рязкото поскъпване на строителните материали през 2022 г. България прие Постановление № 290 на Министерския съвет, за да позволи на държавните изпълнители да понесат ценовия шок. Методиката даде възможност за коригиране на цените по договорите, за да не се стигне до масов отказ от обществени проекти заради инфлацията. Впоследствие няколко правителства преправяха формулата, което доведе до проект през май 2026 г. за окончателно отпадане на индексацията върху авансите.
Зимни поправки разширяват компенсациите за строителния сектор
В края на 2025 г. предходното управление пренаписа формулата с Постановление № 281. Според първоначалните правила отчисленията за авансови плащания намаляваха размера на полагащата се компенсация за инфлация. Декемврийската редакция премахна това приспадане и даде възможност на строителите да претендират за инфлационна добавка върху пълната стойност на извършената работа, въпреки че държавата вече им беше превела авансово средства.
Новото правителство поема курс към отмяна на добавките върху авансите
Новото ръководство в регионалното министерство предприе действия за отмяна на декемврийските правила през май 2026 г. Ведомството публикува проект за промени, според който предварително получените средства задължително се приспадат преди начисляването на инфлационните добавки, а размерът на компенсацията се обвързва с периода на реалното строителство, а не с датата на подписване на протоколите. Предложението беше пуснато за обществено обсъждане, докато браншът предупреди за предстоящи ликвидни затруднения и правни конфликти.
Спорът около правилата прераства в сблъсък за стотици милиони евро
Министър Иван Шишков пренесе дебата в публичното пространство, като постави акцент върху недовършената магистрала „Хемус“, за чиито трасета строителите бяха получили огромни аванси преди да има готовност за реална работа. По негово изчисление индексацията на тези стари плащания по серия пътни обекти би струвала на бюджета 1,237 млрд. лв. – приблизително 632 млн. евро. От строителния бранш възразиха остро и настояха за справедлива защита срещу поскъпването на материалите.
Кабинетът одобрява орязването на фона на преговори за „Хемус“
След като на 5 октомври регионалното министерство обобщи становищата от обществените консултации, два дни по-късно Министерският съвет официално прие новите правила. С решението се отрязва индексацията върху авансите и се въвеждат санкции при забавяне по вина на строителите. Пред депутатите Иван Шишков обясни, че компаниите по магистрала „Хемус“ първо ще трябва да изработят получените до момента аванси, преди държавата да им отпусне ново финансиране, като евентуалните доплащания биха могли да се разсрочат за период от пет години.
Докъде стигна историята
Към 8 октомври 2026 г. решението на Министерския съвет е оповестено с официални съобщения на кабинета, но окончателният текст с номера на постановлението все още не е публикуван в „Държавен вестник“. Промените не премахват изцяло механизма за индексация – фирмите запазват правото на компенсации за допустимите строителни дейности, но от изчисленията ще се изваждат предварително преведените аванси. Изчислението на регионалния министър за предотвратени държавни разходи от близо 632 млн. евро остава негова собствена оценка, а не официално одитиран резултат. Следващото развитие зависи от точния текст при обнародването, от хода на преговорите за дострояването на магистрала „Хемус“ и от възможните съдебни жалби от страна на строителния бизнес.