Congo's public-health data put the toll at 4,945 confirmed cases and 2,325 deaths on August 16, independently reported by Reuters and AP; six provinces are affected.
Епидемията от ебола в ДР Конго стана най-смъртоносната в страната с 2325 починали
17-ата епидемия от ебола в ДР Конго е причинена от по-редкия вирус Бундибуджо, срещу който все още няма лицензирана ваксина или доказано специфично лечение.
Историята продължава
Рекордна вълна от ебола в Конго надхвърли 7700 случая
26 септември 2026 г.Спадът на инфекциите в първоначалното огнище дава надежда, но появата на вируса в нови провинции държи здравните власти под тревога.Конго се бори със смъртоносен скок на ебола при драстичен недостиг на средства
31 август 2026 г.Епидемията от рядък щам обхвана шест провинции, а парите за спешните екипи на терен ще свършат до броени седмици.
Конго се бори с рекордна епидемия от ебола, обхванала 60 здравни зони
29 август 2026 г.Страната е изправена пред най-тежкия взрив на вируса в историята си, докато спешните екипи срещат сериозни затруднения при проследяването на контактните лица.
СЗО обяви край на епидемията от ебола в Уганда през 2026 г.
28 август 2026 г.Здравните власти потвърдиха овладяването на вируса, след като изминаха 42 дни без нови случаи от изписването на последния пациент.Жертвите на ебола в Конго надхвърлиха 2600 души, докато епидемията се разраства
27 август 2026 г.Демократична република Конго е изправена пред най-смъртоносната епидемия от ебола в историята си, докато рядък щам изпреварва мерките за спешно овладяване.
Смъртните случаи от ебола в Конго надхвърлиха 2500
21 август 2026 г.Седемнадесетата регистрирана епидемия от ебола в Демократична република Конго е причинена от вируса Бундибугьо и продължава да се разпространява по-бързо, отколкото здравните власти успяват да я овладеят.
Кой участва
Правителството и здравните власти на Демократична република Конго
националните институции, които ръководят епидемиологичния надзор, лечението, проследяването на контактни лица, безопасните погребения и официалното отчитане на епидемията
цел → да прекъснат предаването на вируса, като същевременно запазят общественото доверие и работата на здравните услуги в засегнатата от конфликти източна част на страната
Световната здравна организация (СЗО)
здравната агенция на ООН, която координира международната подкрепа срещу ебола и решенията за глобални извънредни ситуации в общественото здраве
цел → да открие и прекъсне всяка верига на предаване, да разшири лечението и надзора, да изпита медицински средства и да предотврати международното разпространение
Общностите в източната част на ДР Конго
жители на градове, минни райони, села и лагери за разселени хора, където са регистрирани повечето инфекции
цел → да получат безопасно лечение, докато се справят с несигурността, недоверието, погребалните обичаи и нарушенията на всекидневния живот
Африканският център за контрол и превенция на заболяванията (Africa CDC)
здравната агенция на Африканския съюз, която координира регионалната готовност и помощ
цел → да предотврати по-широко разпространение в Централна и Източна Африка и да координира финансирането и трансграничните действия
Уганда
източната съседка на ДР Конго, в която по време на епидемията бяха внесени случаи на ебола
цел → да не допусне внесени инфекции да възстановят местното предаване, без да блокира прекомерно движението през границата
„Лекари без граници“ (Médecins Sans Frontières) и други медицински партньори
хуманитарни организации, които осигуряват лечение, логистика и персонал за противоепидемичните действия
цел → да намалят смъртността, да защитят здравните работници и да укрепят лечението и реакцията на местните общности
Накратко
17-ата епидемия от ебола в ДР Конго вече е най-смъртоносната в историята на страната — знак, че разпространението на вируса продължава да изпреварва мерките за овладяването му. Данни на правителството, публикувани на 16 август, показват 4945 потвърдени инфекции и 2325 смъртни случая. По брой на починалите това е и втората най-смъртоносна епидемия от ебола, регистрирана досега в света, след тази в Западна Африка през 2014–2016 г.
В близко бъдеще е вероятно заразата да продължи да се разпространява в ДР Конго, тъй като системата за епидемиологичен надзор все още не открива навреме много от веригите на предаване. Случаи са потвърдени в шест провинции: Итури, Северно Киву, Южно Киву, О Уеле, Чопо и Ба Уеле. Итури остава центърът на епидемията, с устойчиво предаване около Буния, Рвампара, Низи и Лита. Световната здравна организация (СЗО), здравната агенция на ООН, съобщава, че много хора умират у дома или без изобщо да са били включени в списъците за проследяване на контактни лица. Reuters цитира оценки на СЗО, според които около 80% от новите инфекции са извън вече известните вериги на предаване.
Епидемията все още може да бъде овладяна, но ДР Конго не е достигнала този етап. По данни на СЗО на 12 август са били проследени 84,2% от установените контактни лица — под целта от 95%, която организацията използва като ориентир за прекъсване на предаването. Капацитетът за лечение се утроява, обучени са повече от 21 000 здравни работници в местните общности, а експериментални ваксини и терапии се изпитват в клинични проучвания. Засега обаче нито една от тях не е доказан инструмент за овладяване на епидемията в мащаба на населението. Уганда прекъсна местното предаване след общо 20 потвърдени случая и два смъртни случая, но наблюдението продължава заради риска заразени пътници отново да внесат вируса от ДР Конго.
Предистория
Смъртните случаи от ебола в Конго надхвърлиха 2000
13 август 2026 г.В Конго са потвърдени 4449 случая на ебола, причинена от вируса Бундибуджо, и 2061 смъртни случая, докато епидемията продължава да се разпространява по-бързо, отколкото здравните власти успяват да я овладеят.
Епидемията от ебола в ДР Конго надхвърли 4000 потвърдени случая
9 август 2026 г.Седемнадесетата регистрирана епидемия от ебола в страната е причинена от по-рядко срещания вирус Бундибуджо, срещу който при началото на кризата няма одобрена специфична ваксина или доказано лечение, насочено към самия вирус.
Как се разви
Данните сочат, че ебола се е разпространявала още преди властите да разпознаят епидемията
При обявяването на епидемията на 15 май властите в ДР Конго посочват като първи известен предполагаем случай медицински брат от Евангелския медицински център в Буния, който е починал, след като се е разболял на 24 април в здравната зона Рвампара. По-късно проучване открива над 500 предполагаеми случая между средата на януари и 15 май в района на Монгбвалу и стига до заключението, че предаването може да е започнало още през януари или по-рано. СЗО е уведомена официално за първи път на 5 май за необяснимо заболяване с висока смъртност в Монгбвалу, при което са починали и четирима здравни работници. Първото публично потвърждение е декларацията на здравното министерство на ДР Конго от 15 май, последвана същия ден от съобщение на Africa CDC и международни медийни публикации.
Диагнозата разкрива епидемия, която вече е преминала границата
На 14 май референтната лаборатория на ДР Конго установява вируса Бундибуджо (Bundibugyo) в осем от 13 изследвани проби. Ден по-късно здравният министър Самюел Роже Камба Муламба (Samuel Roger Kamba Mulamba) обявява 17-ата епидемия от ебола в страната, засегнала Рвампара, Монгбвалу и Буния. По това време Уганда вече е установила внесени инфекции от ДР Конго, а на 17 май СЗО обявява събитията в двете държави за извънредна ситуация за общественото здраве с международно значение. Така екипите се оказват изправени срещу вирус, разпространявал се незабелязано седмици наред и за който няма лицензираните ваксини и специфични терапии, налични срещу вируса ебола Заир (Zaire ebolavirus).
Разпространението в общността изпреварва първоначалния отговор
Първоначалните мерки не успяват да открият всички вериги на предаване. Reuters съобщава, че здравните екипи изостават със седмици, докато се опитват да издирят хиляди потенциално изложени на вируса хора на фона на недостиг на ресурси, недоверие и насилие. На 5 юни ДР Конго отчита 71 нови потвърдени случая за едно денонощие и предупреждава за бързо и непрекъснато предаване в общността. СЗО и Africa CDC започват шестмесечен план за 518 млн. долара за лечение, надзор, работа с общностите и проверки по границите, но забавянията при тестването продължават. До 23 юни ранното разпространение в градове като Буния и Монгбвалу и в претъпкани лагери за разселени хора води до повече потвърдени случаи през първия месец, отколкото при която и да било предишна епидемия от ебола.
Започват клинични изпитвания, но надзорът продължава да пропуска случаи
Научният напредък през юли не успява да спре епидемията. На 2 юли СЗО започва проучването PARTNERS за изпитване на кандидат-терапии, но заболяването, причинено от Бундибуджо, все още няма доказано лечение или лицензирана ваксина. Към средата на юли СЗО е получила едва около 40% от поисканите тогава 115 млн. долара за реакцията си, а представители на здравните власти оценяват, че действителният брой на инфекциите може да е поне два пъти и вероятно повече от четири пъти по-висок от официалния. Публикувано през юли изследване заключава, че предаването вероятно е започнало в района на Монгбвалу още през януари или по-рано — месеци преди официалното обявяване на епидемията през май. Към 30 юли СЗО отчита 3605 потвърдени случая и 1587 смъртни случая в пет провинции.
Съседите овладяват местните огнища, но разпространението в ДР Конго продължава
Извън ДР Конго стандартните мерки срещу ебола дават по-добър резултат. На 28 юли Уганда обявява местното предаване на Бундибуджо за прекратено след 42 дни без нов случай, придобит в страната. Общо са регистрирани 20 потвърдени случая и два смъртни случая. Единственият внесен случай във Франция завършва с възстановяване на пациента и без вторично предаване. Регионалният риск обаче остава заради тесните пътни, речни и търговски връзки на източната част на ДР Конго със съседните държави и голямото движение на разселени хора. На трансгранична среща на 17 август СЗО призовава сигналите за случаи, генетичната информация и данните от проследяването на контакти да се споделят незабавно, а проверките по границите да бъдат синхронизирани. Според Тедрос основният проблем остава, че хора продължават да умират у дома и извън списъците на известните контактни лица, защото всеки такъв смъртен случай може да доведе до нова, все още невидима верига на предаване.
Смъртните случаи минават 2000, а неизвестните вериги на заразяване остават основният проблем
Броят на потвърдените инфекции преминава 4000 на 7 август, а смъртните случаи надхвърлят 2000 на 11 август — доказателство, че разширяването на противоепидемичните мерки все още не е прекъснало предаването. На 12 август генералният директор на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус (Tedros Adhanom Ghebreyesus) заявява, че устойчивото разпространение е съсредоточено в Буния, Рвампара, Низи и Лита в провинция Итури и че много от починалите не са достигнали до центрове за лечение на ебола. Много от тези хора не са били и в списъците на известните контактни лица, което означава, че системата за наблюдение не е открила навреме веригата на заразяване. Проследяването на контактите остава около 80% при оперативна цел на СЗО от 95%, въпреки обучението на 21 000 здравни работници в общностите и разширяването на капацитета за лечение.
Шеста провинция е засегната, а ДР Конго поставя национален рекорд по смъртни случаи
На 13 август шофьор на мототакси, заразен с ебола и пристигнал от О Уеле, умира в Бута — столицата на дотогава незасегнатата провинция Ба Уеле — след като е посетил няколко здравни заведения. Властите изчакват доказателства за местно предаване, преди на 14 август официално да добавят Ба Уеле към засегнатите провинции. На 16 август институтът за обществено здраве на ДР Конго отчита 4945 потвърдени случая и 2325 смъртни случая, с което броят на починалите надхвърля 2299-те жертви на епидемията в страната през 2018–2020 г. Настоящата епидемия вече е едновременно най-голямата и най-смъртоносната в историята на ДР Конго, а според Reuters се разпространява около пет пъти по-бързо от предишни конгоански епидемии от ебола на същия етап.
Докъде стигна историята
Последните потвърдени данни на правителството са за 4945 случая на ебола и 2325 смъртни случая в Демократична република Конго към 16 август. Инфекции са потвърдени в шест провинции: Итури, Северно Киву, Южно Киву, О Уеле, Чопо и Ба Уеле, като Итури остава основният център на предаване. Епидемията не е овладяна: броят на инфекциите остава висок, хора продължават да умират извън лечебните центрове, а епидемиологичният надзор все още открива случаи извън известните вериги на предаване. Експертите тълкуват смъртността сред потвърдените случаи от около 47% най-вече като резултат от късното откриване и забавения достъп до лечение, а не като доказателство за по-смъртоносен вирус.
Има признаци, че отделни мерки дават резултат. Уганда прекъсна устойчивото местно предаване, във Франция не се появиха вторични инфекции след внесения случай, проследяването на контактните лица в ДР Конго достигна 84,2% на 12 август, капацитетът за лечение се разширява, а експериментални терапии и ваксини се изпитват. Все още обаче няма лицензирана ваксина срещу Бундибуджо, двата кандидата, разработени специално срещу този вирус, са едва в ранни изпитвания при хора, а според СЗО доказателствата, че лицензираната ваксина срещу вируса ебола Заир предпазва и срещу Бундибуджо, остават недостатъчни. Най-ясните признаци за напредък биха били траен спад на новите случаи и смъртните случаи в общността, проследяване на контактите близо до целта от 95%, липса на вторични местни случаи в Ба Уеле, липса на разпространение към нови провинции или съседни държави и достатъчно бързи резултати от клиничните проучвания, за да могат да помогнат още при тази епидемия.